Всяко платно е емоционална картография.
Рисувам границата между хаоса и реда — прага, където здравият разум среща лудостта, където чувството става форма. Работата ми не е илюстрация; това е изкоп. Всяка повърхност съдържа запис на съзнанието: напрегнато, трансцендентно, лиминално, парадоксално.
Двойствеността в центъра на моята практика не е тема, която илюстрирам отвън. Това е състоянието, което рисувам отвътре - същата нестабилност, която ни прави хора, изобразена в пигмент и мащаб.
Да събереш тази работа означава да държиш карта на тази вътрешна територия - не декорация, а документация.